Постинг
09.03.2008 16:30 -
За малките- големи неща
Ден след празника, в който всяка жена би трябвало да се почувства специална, обичана и неповторима, е време за равносметка.
Равносметка доколко в днешното забързано ежедневие, белязано с какви ли не грижи и проблеми, жената е способна да се отърси от тях дори в един специален по презумпция за нея ден.
Аз съдя по себе си и по жените около мен. Майка ми, примерно, нямаше никакво време за каквото и да било друго от работа, камо ли пък да празнува деня на майката и жената. Добре, че сега вече не работи, че да отдели малко време и за себе си. Същото е положението и с приятелките и колежките ми. Всеки бърза нанякъде, всеки ден е безкрайно състезание с времето и задачите, които трябва да свършиш.
И някакси като че ли малките неща остават встрани, изместени от големите проблеми. Същите тези малки неща, които, обаче, могат да ни направят толкова щастливи- топлият поглед на любимия мъж , кошницата цветя до главата ти, която е първото нещо, което виждаш, когато отвориш очите си , фактът, че знаеш колко обичана и желана си, и силата, с която те изпълва това...както се казваше в една реклама- има неща, които могат да се купят с пари, но ТОВА е безценно!
Така че, дами- не чакайте да стане 8.03, за да получите накуп задържаната цяла година, и прикривана зад ежедневните неволи, любов на силните си половинки и признанието на децата си, за които, без съмнение сте всичко на този свят, макар и да не го чувате често.
Мъже, обичайте ни и ни карайте да се чувстваме специални не само един или два дни в годината, защото нашата самооценка се дължи в голяма степен на начина, по който ни показвате чувствата си, особено, ако сме мноооого влюбени във вас. По някой път само едно гушкане ни казва и означава за нас много повече от най- скъпия подарък и от най- милата дума.
... в заключение искам да кажа, че аз съм щастлива жена, стремя се да се чувствам добре в кожата си всеки ден, а празниците, на които ми се обръща повече внимание, приемам като допълнение към щастието си. Не знам дали успявам, но се опитвам.
Надявам се, когато аз самата стана майка, да се поуча от своите грешки и да възпитам детето си, че няма нищо лошо в това да изразяваш чувствата си от време на време и да покажеш на своята мама, че тя е единственият и най- специален човек за теб и че ние, жените, сме специални- даваме и носим живот.
И в тази връзка, май малките неща се оказват най- големите и определящи в нашия живот... безценни, неповторими и безкрайни като вселената...
Равносметка доколко в днешното забързано ежедневие, белязано с какви ли не грижи и проблеми, жената е способна да се отърси от тях дори в един специален по презумпция за нея ден.
Аз съдя по себе си и по жените около мен. Майка ми, примерно, нямаше никакво време за каквото и да било друго от работа, камо ли пък да празнува деня на майката и жената. Добре, че сега вече не работи, че да отдели малко време и за себе си. Същото е положението и с приятелките и колежките ми. Всеки бърза нанякъде, всеки ден е безкрайно състезание с времето и задачите, които трябва да свършиш.
И някакси като че ли малките неща остават встрани, изместени от големите проблеми. Същите тези малки неща, които, обаче, могат да ни направят толкова щастливи- топлият поглед на любимия мъж , кошницата цветя до главата ти, която е първото нещо, което виждаш, когато отвориш очите си , фактът, че знаеш колко обичана и желана си, и силата, с която те изпълва това...както се казваше в една реклама- има неща, които могат да се купят с пари, но ТОВА е безценно!
Така че, дами- не чакайте да стане 8.03, за да получите накуп задържаната цяла година, и прикривана зад ежедневните неволи, любов на силните си половинки и признанието на децата си, за които, без съмнение сте всичко на този свят, макар и да не го чувате често.
Мъже, обичайте ни и ни карайте да се чувстваме специални не само един или два дни в годината, защото нашата самооценка се дължи в голяма степен на начина, по който ни показвате чувствата си, особено, ако сме мноооого влюбени във вас. По някой път само едно гушкане ни казва и означава за нас много повече от най- скъпия подарък и от най- милата дума.
... в заключение искам да кажа, че аз съм щастлива жена, стремя се да се чувствам добре в кожата си всеки ден, а празниците, на които ми се обръща повече внимание, приемам като допълнение към щастието си. Не знам дали успявам, но се опитвам.
Надявам се, когато аз самата стана майка, да се поуча от своите грешки и да възпитам детето си, че няма нищо лошо в това да изразяваш чувствата си от време на време и да покажеш на своята мама, че тя е единственият и най- специален човек за теб и че ние, жените, сме специални- даваме и носим живот.
И в тази връзка, май малките неща се оказват най- големите и определящи в нашия живот... безценни, неповторими и безкрайни като вселената...
Много добре. Поздрави!
цитирайМерси, а ти внимавай с кого излизаш в свободното си време, че явно вече дърветата и градинките имат очи :))))
цитирай:)))
Вече внимавам... в Русия съм, в Русия съм...
цитирайВече внимавам... в Русия съм, в Русия съм...
Много хубава статия.Според мен жената трябва всеки ден да се чувства обичана и желана,за да отговаря със същото:)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 16
Архив