Четох тия дни тук един постинг за обарването на работното място и реших и аз да споделя скромния си опит в тая толкова деликатна материя.Но да започна малко по- отдалеч.
Аз работя нещо, което цял живот съм си мечтала да работя( далеч ми е от областта, в която се предполага, че ще бъда специалист, когато си завърша висшето, а пък и не кой знае колко престижно). Важното е друго- че работата наистина ме удовлетворява и общо взето си я върша
с желание, като изключим ,може би, нощните смени, в които, поради вече огромната ми нужда от сън, понякога ме избива на философстване(както в момента). Но да не се отплесвам- за друго говоря.
Благодарение на вече неколкомесечната ми усърдна работа, включваща освен целодневното стоене пред компютъра на работното ми място, държа да подчертая- вършейки работа, за която не съм назначена и не ми влиза изобщо в задълженията, и работа от вкъщи в извънработно време, шефовете ми най- накрая решиха, че аз върша повече работа от другите и ще ме повишат в нашата скромна йерархия или с по- простички думи- ще ми увеличат заплатата с целиииии 100 лв! Аз, естествено, съм доволна от себе си, защото знам, че си ги заслужавам, знам, че съм добра в това, което правя, и че и хората са доволни от мен.
Тук, обаче идва и другият момент. Моят шеф си пада малко женкар. И то не малко, а доста, ако
вярвам на слуховете. И понеже знам как ме гледа като ходя, как използва всеки удобен повод да ми се порадва, или пък да направи някакъв намек колко добре съм облечена днес, или по- точно, че много добре ще изглеждам съблечена и т.н. Всичко това, естествено, без да прекрачва границата. Онази малка граница в човешките отношения, след която не можеш вече да се правиш, че не забелязваш нищо.
И при това положение, съвсем резонно ми изглежда да си задам въпроса това, че съм интелигентна, и си разбирам от работата, ли ми вдига заплатата, или това, че съм секси. Дали пък не приличам на някое от лесните и наивни момиченца, дето с няколко мили думи и обещания за повишение, можеш да вкараш в леглото си, без кой знае какви усилия- така или иначе те сами ще ти паднат в ръчичките някой ден. Вече може би е прегрешение, ако си красива да имаш и мозък в главата, да имаш амбиции да продължаваш винаги напред и нагоре (подчертавам, разчитайки на собствените си интелектуални способности) и да полагаш труд за това.
Вероятно поне едно от вас, момичета, които четете това, сте си задавали въпроса, дали любовта към работата оправдава примиряването с такъв тип поведение от страна на шефа или от страна на когото и да било. И изобщо дали си заслужава да се примиряваш с каквото и да е - така или иначе отдавна вече патриархалният елемент у нас е изместен от европейските схващания за модерната делова жена , пък и в София- работа под път и над път.
И докато преглеждам джобс-а, за пореден път стигам до извода, че всъщност не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава...
Чии постинги се трият най-бързо тук !
500 най-добри песни според БгРадио № 176
02.03.2008 12:34
В случея, аз съм ученик, не от най-сексапилните.
Колко ли интересно би ми било, ако някоя учителка случайно ме хареса.Да и харесва, и как се обличам, как ходя и прочие.Да иска да си легне с мен, и затова да ми пише 6ци.
Е такова нещо няма нийде по света :))))
Затова пък като твоя казус-бол!
Глей к'во нещо е да си мъж :)) НЯМАШ женските проблеми, женските дерзания и тем подобни :)
mitternacht и аз съм ученичка,само че при нас се случва да видим как учителка пише 6-ци на момчета точно защото иска да си легне с някое от тях.Има ги и такива случаи.
24.10.2012 19:30
